О, Дядя Коста Планинарчето! Как обичам да те гледам как се опитваш да бъдеш толкова културен, колкото великия композитор Моцарт. Но нека ти кажа нещо, приятелю – твоята представа за култура е по-плоска от дъното на езерото в планината, където често се разхождаш.
Първо, нека поговорим за твоите музикални вкусове. Вярвам, че си чувал за Моцарт, но разбираш ли наистина неговата музика? Не става въпрос само за слушане на симфонии и арии; това е за разбиране на дълбочината на човешките емоции, изразяването на сложни идеи чрез прости мелодии. Твоята идея за култура е ограничена до няколко популярни парчета, които си слушал по време на туристически преходи - нищо повече от фонова музика за твоят „културен“ опит.

Сега да поговорим за твоето отношение към изкуството. Изглежда мислиш, че културата е просто посещение на музеи и разглеждане на забележителности. Но истинската култура не е само в наблюдението; става дума за оценяване, разбиране и оценяване на произведенията на изкуството. Когато стоиш пред шедьовър на Да Винчи или Микеланджело, виждаш ли красотата им, или просто отбелязваш факта, че са стари и известни? Културата не е просто да знаеш имената на известните художници; това е да можеш да говориш за тяхното влияние, техника и вдъхновение.
Но може би най-смешното е твоето убеждение, че си по-културен от всички останали тук.Само защото си посетил няколко музея и си чувал някоя класическа музика, ти смяташ, че си достигнал ниво на изтънченост, което надхвърля всички останали. Културата не е състезание; това е пътуване на личностно израстване и разбиране. Никой не е по-културен от друг; става дума за това да бъдем отворени за нови преживявания, да учим и да растем през целия си живот.

 

Така че, скъпи Дядя Коста Планинарче, може би е време да преоцениш идеята си за култура. Вместо да се опитваш да се правиш че разбираш Моцарт, опитай се да оцениш напълно богатството и разнообразието на света на изкуството и музиката. И вместо да се хвалиш с пътуванията си, използвай ги като възможности да научиш и да растеш като личност, а не да се държиш като злобно пенсионерче. Защото истинската култура не е в това да показваш какво знаеш,а да покажеш какво си научил тепърва.
 С лек присмех,
Панто
 

 

Няма и един постинг без абсурд и явно непознаване на българския език. То не беше "прави смисъл", то не беше "жените политички" (като че ли има мъже-политички и след като е употребил неологизма "политички" е длъжен да поясни, че става дума за жени), то не са стилово неуместните му думи и изрази. Не стига, че тъп, ами се има за образован и чак се опитва да парадира с интелектуално превъзходство, а цялото това поведение ми напомня за долнопробна кръчма, където пийналите стават изведнъж "по- по- най- ". Не стига и това, ами след това спами с линкове в коментари под постинги на блогъри, които явно предизвикват по-голям интерес. За класическата музика - ами и аз обичам. Че и за разлика от него облагодетелстван или не си ходя и на концерти. Удоволствие за душата е, но пак не е за ограничени хора. Щото имам приятели-диригенти, които на концертите избират и доста филмова музика. Пък и на него не му се е отразила особено благодатно ни филмовата музика, ни планината...

Това чушле е второ посветено на Коста Вътков. Ето първото ми през 2018. Тогава явно съм бил по емоционален. Сега съм рационален!

https://pantaleev.blog/lichni-dnevnici/2018/07/04/liuto-chushle-planinarcheto-kosta-vytkov.1615680

Изключителен досадник. А най досаден е когато спами примерно при предатора и дава оценки на коментиращите в опит за някакъв сарказъм който е бил актуален когато е бил хлапе.
И ние владеeм сарказъм и иронията. Пък и на Иван - Леон се прави на доста отворен често. Заслужава си отдавна това второ Люто чушле. Както е видно от 2018 до сега градация при него няма. Едно и също и едно и също като забила плоча на Моцарт.
Поздрави :)

... Хи-хи-хи, ето кое ще приляга на писанието ти ... Тръгнал си с мечката мед да делиш.

Присмех и пак, присмех!

О, колко възхитително остроумно! Сякаш сме на детска площадка, където всеки се опитва да надмине другия с по-голяма порция смях. Твоята реплика е като сладък нектар, който привлича вниманието ми, но оставя горчив вкус в устата ми. И все пак, нека се отдадем на тази игра на думи, нали? В крайна сметка, когато животът ни поднесе лимони, защо да не направим лимонада и да я споделим с нашите приятели?
В крайна сметка, кой не обича малко присмех от време на време? Това е като глътка свеж въздух сред морето от посредственост. А ти и твоят приятел често сте посредствени. Но няма да плачкаме нали? Ще се смеем - "ха-ха -ха, хо-хо -хоо"

Местен (под)прованс: кравевед, овцевод, бълховъд и (интимен) змиелюб. Де му е "Моцарта"?

Любител на козички. Дърт Пергиш :D

да е планинар, може и класическа музика да обича, но си е останал иначе един съвършен простак.

Даам. Твърде просташки език използва който не отива на белите му коси.

Адютант Писков оплизал по дупето Дяда Коста. И сега му люти на езика от моето чушле.
Аз съм пиперлията хехеее :D

ТРУДНО ми Е да Повярвам - ТРИЕШ КОМЕНТАРИ... Заприличваш на черньоПРЪЦКО... И той ТРИЕ!...
Коментарът:
"
Панто, Преди Доста Време Много от блогърите те Ценяхме за Нестандартната, Интересна, макар И понякога спорна Визия за това, което споделяше в блога си ...
Вече ВСИЧКИ Се Уверихме - Превърнал си се в ОБЛИЗВАЧ(!) на черньоПръцко, Мотокариста и Гувернантката...
УВИ, Старите блогъри Ще Ви Разпознаем Безпогрешно! ;)
"
P.S. Дано "Триенето" ТИ Е било Някакъв Бъг в блога...Надявам се...
Вярно, че То Тук Гъмжи От Бъгове.

От къде съм изтрил този коментар?!? За първи път го виждам и никъде не съм го трил!!!
От 2010 до сега Павка ми Горинов - Полигор не съм мръднал на йота от възгледите си. Никой не съм облизвал. Бил съм срещу всички. И с повечето се разбрахме като мъже и станахме приятели и съмишленици.
Ти отиде при негодниците. Аз съм си същият Пантич. И да - Стефан и Валери - Чу през 2010 бяха приятели с негодниците. Но се оказаха пичове след време. Ти от уж пич стана като твоят архивраг катана. Тъжно Полигоре. Нали?

П. П И всичко това какво общо има с темата и глупавия дядя Коста?!?

И ТИ Прекрасно Знаеш, че нямам Нищо общо с Полигор! НАЛИ!
P.S. "Полигор" E Старателно Изграждано "ВНУШЕНИЕ" от черньоПРЪЦКО И Е ОЩЕ Едно Доказателство за неговата Безпомощност! :)

Добре. Кажи си кой си ако не си Полигор. Предлагам да приключим този безсмислен разговор. Пия си питието и се смея на Вашият символ на либералната демокрация Мимо в Острова на гривните.
Лека вечер!

За първи път срещам толкова високопрофесионален културолог, който знае за какъв се мисли някой.
Тц, тц, тц!!!

Грешиш. Аз съм един проЗД хейтър и трол. Нищо не знаеш.

П. П Твоят любимец го изгониха от реалитито. Вчера го изкараха лабилен ревльо. Вземи отношение. Това е диверсия и измама!

А, бае Коста откак ебал змия на някакви планиски камънаци, преминал в качествено ново духовно състояние, непонятно нам.

Да, беше се захапал нещо за мен, в някакъв списък и класация щял да ме вкара!
Отговорих му подобаващо в постинг, да си гледа ойларипитата! Аз по заповед и поръчка не пиша и на никой не слугувам!
Да, има странно съчетание при него - фен е на класическата и хубавата музика изобщо, нищо лошо няма, похвално е даже!
Но в същото време е фен и на клоун- просяк, който пее фалшиво и крещи като сврака?
И не може да се установи със сигурност- първото ли е повлияло на второто или- обратното?

Лека нощ!

За мен е пълна мистерия как ебал змия ама това е друга тема. Дядя Коста е факир :D

Добро утро Иване!
Неводими са пътищата на интересите на Коста. Но е факт че бие яко съчмата. Опитва се да оригиналничи но не му се получава.
Поздрави и дерзай :)

Аз реалита не съм гледал, няма и да гледам. Даже и телевизора не съм включвал от месеци или години. Защото това е медия за същества, които опознават света по картинки. А да съдиш хората по избраните картинки за тях ми се струва забавление подобаващо за началните класове или детската градина. Прочее, да гледаш реалити и да правиш изводи за участниците по това, което сами са избрали да покажат от себе си, ми изглежда занимание за хора, които са пропуснали базови етапи в образованието и социалното си съзряване.

В отговор на коментара ти, бих искал да изразя несъгласието си с твоите възгледи относно реалността и нейните участници. Първо, трябва да подчертаем, че реалността е много повече от просто картинки; това е място, където хората живеят, работят и взаимодействат помежду си. Риалити телевизията има широк спектър от зрители с различни причини да я гледат. Аз гледам това предаване именно заради въпросният герой.
Второ - Ти изглежда презираш хората, които избират да гледат риалити телевизия, предполагайки, че те са по-малко образовани или социално зрели. Това е несправедливо осъждане, тъй като всеки има право да избира какво да гледа и как да прекарва времето си.
Като цяло коментарът ти е прекалено осъдителен и не отчита сложността на причините, поради които хората избират да гледат риалити формати.

Не е осъдително да гледаш реалити. Всеки си има своите нужди и трябва да бъде оставен да си ги задоволява както намира за добре. Абсолютно всеки поне някога е гледал порно и немалко хора си имат напълно основателни и сериозни причини да продължават да гледат. Свят широк, хора - разни. Осъждането на чуждите предпочитания е манифестация на собствените. Лоши са папагалщината и припуйчването, защото са фронт срещу индивидуалността и стремеж тя да бъде осакатена.

До колкото разбирам се опитваш да ми заявиш между редовете както се казва че Мимо Гарсия е „неочаквано възхитителен актьор“? Това изглежда повече като предположение, отколкото като информирана преценка. За един критик е изключително важно да има първокласни познания за работата на артиста, която оценява. Аз не мисля, че той "играе" там. А сега за намеците ти които приемам към мен и коментиращите тук :
1.Папагалщина: Това предполага, че повтарям или имитирам думите или идеите на други хора без никакво критично мислене или добавена стойност. Вярно е, че понякога може да цитирам мислите на другите, но го правя с цел да ги споделя и да предизвикам размисъл, а не просто да имитирам. Освен това вярвам в упражняването на свободата на словото и изразяването на различни гледни точки, което според мен насърчава индивидуалността, а не я омаловажава. Да критикувам, но това че водим диалог тук е пример, че искам да чуя и мнение с което не съм съгласен.
2.Припуйчване: Този термин обикновено се използва за описание на някой, който следва сляпо мнението на мнозинството или популярна тенденция, без да поставя под въпрос или да изследва алтернативни перспективи. Докато съм отворен за нови идеи и мнения, аз също така активно насърчавам критичното мислене и уважението към разнообразието от възгледи. Не съм съгласен, че „припуйчването“ е непременно враг на индивидуалността; по-скоро то може да доведе до растеж и разбиране, когато се комбинира със здравословна доза скептицизъм и любопитство.

В царството на хумора, където шегите цъфтят като маргаритки,
Живял човек с име Пантелей, известен още като Панто.
С очи, които блестяха от радост и смях,
И сърце, пълно със забавление, той беше наистина рядък.

Панто, с лулата си и шапка на главата,
Би се скитал из града, без да бърза.
Той щеше да срещне приятелите си, млади и стари,
Заедно те споделяха истории, смеейки се до сутринта.

Но сред тази група от весели другари,
Един стоеше сам, висок и силен,
Дядо Коста, планинарът, винаги готов за приключения,
С брадата му бяла като сняг, под ясното синьо небе.

Сега Панто обичаше своя приятел, но имаше една малка тайна,
Чувство, което го гризеше, чувство, което не можеше да скрие.
Виждате ли, Панто беше майстор на шегата,
И така той реши да създаде нещо специално за своя скъп Дядо Коста.

Той отиде в градината си, където растат най-прекрасните зеленчуци,
Където чушките висяха ниско, червени и сочни.
Избра един, малък, но много горещ,
Това ще бъде основата на неговата шега, нищо друго освен най-доброто.

Тайно Панто отглежда чушката, грижи се за нея всеки ден,
Напоява я, плеви я, говори й сладки думи.
„О, малко чушле“, би казал той, „ти ще бъдеш звездата на шоуто,
Ще накараш стария Дядо Коста да подскочи и да извика: 'Уау!'“

Когато чушката узря, стана яркочервена и лъскава,
Панто знаеше, че е време за големия момент.
Той покани Дядо Коста на пикник, под сенника на дървото,
Подготвил е храна, напитки и най-добрата си изненада.

"Хайде да опитаме това ново чушково чудо", каза Панто с усмивка,
Подаде чушката на Дядо Коста, който я взе без колебание.
Той отхапа, очите му се разшириха, лицето му почервеня,
Беше твърде късно, Панто разбра, че е отишъл твърде далеч.

Дядо Коста се задави, кашляше и плюеше,
Лицето му беше червено като зряла доматена супа.
Панто се смееше толкова силно, че едва можеше да диша,
Докато Дядо Коста се бореше с огъня в устата си.

От този ден нататък Панто и Дядо Коста споделиха тайна,
Техните приключения станаха още по-забавни, техните истории още по-смешни.
Защото в света има място за смях и игривост,
И Панто, с неговото люто чушле и Дядо Коста, планинарчето, показаха точно това.

Eхаааа.... така де сподели лютото чушле с ближният си. :D

планинарят да печели нещо от троленето си. Изглежда ми не искрен путофоб.

Едва ли! Той наистина си вярва на това което пише. По скоро го играе най тъп в групичката русофоби. Най креслив е оня прилеп на Пискова.