Ясно е, че съм голям фен на приключенията в блатото на Блатина Kискова и нейния верен помощник и слуга Прилеп Пешо. Авторът на тези фантастични герои е Стефан Кръстев, известен също като cefules. Днес реших да се упражня върху тези образи, като напиша интересна художествена история за тях. Надявам се да ви хареса!


В царството на блатата, където мъглата беше гъста като супа и комарите бяха повече от звездите в небето, живееше злобна говорителка на име Блатина Кискова. Тя имаше верен помощник, прилеп на име Пешо, който винаги беше до нея, готов да изпълни всяка нейна заповед.

Блатина Кискова беше известна със своя остър език и хаплив eзик. Никой в ​​блатото не смееше да й се противопостави, защото тя имаше начин да накара всеки да съжалява, че е отворил устата си. Дори животните се държаха на разстояние от нея, страхувайки се от гнева й.

Един ден, докато Блатина Кискова седеше на любимия си дънер, обмисляйки следващия си план за господство над блатото, към нея се приближи малка жаба на име Жабок.

— Добър ден, уважаема Блатина — каза Жабокът с треперещ глас. „Мога ли да ви помогна с нещо днес?“

Блатина Кискова изсумтя презрително. "О, колко мило от твоя страна, Жабоко. Точно от това имах нужда - още един лакей, който да целува краката ми."

Жабокът пребледня, но преди да успее да отговори, Блатина Кискова махна с ръка, отпращайки го далеч от себе си. „Махай се, дребно същество! Нямам време за такива като теб.“

Пешо, прилепът, който наблюдаваше сцената от скривалището си, не можа да сдържи смеха си. Той знаеше, че шегата на Блатина Кискова ще нарани чувствата на Жабока, но не можеше да направи нищо, за да я спре. В крайна сметка той беше просто обикновен прилеп и нямаше думата в делата на своята господарка.

С течение на дните Блатина Кискова продължаваше да тормози жителите на блатото, наслаждавайки се на страха и подчинението им. Но дълбоко в себе си тя копнееше за истинско предизвикателство – някой, който да я принуди да използва пълния си потенциал.

Една вечер, докато седеше сама на любимия си дънер, тя забеляза странно създание да лети към нея. Беше огромен бухал с блестящи очи и величествена осанка. Заинтригувана, Блатина Кискова протегна ръка, за да докосне пернатата му пелерина.

„Кой си ти?“ — попита тя с любопитство.

Бухалът кацна грациозно пред нея и отговори: „Аз съм Совата, пазителят на блатото. Тук съм, за да защитя всички живи същества от онези, които биха причинили вреда.“

Блатина Кискова избухна в смях. „О, колко смешно! Ти си просто поредният глупак, който си мисли, че може да ме спре.“

Совата я погледна твърдо. „Не всички смятат така, Блатина Кискова. Някои вярват, че в теб все още има доброта и че можеш да използваш способностите си за добро, а не за зло.“

Думите на Бухала я жегнаха и тя осъзна, че може би наистина има хора, които я виждат като нещо повече от злобна говорителка. Тази мисъл я разстрои и тя реши да докаже на Совата и другите жители на блатото, че грешат.

Тя извика Пешо, нейния верен прилеп, и му даде нова задача: да намери най-силните и най-смелите животни в блатото и да ги събере около нея. Пешо кимна ентусиазирано и изчезна в нощта.

Минаха дни и седмици и скоро Блатина Кискова събра армия от лоялни последователи. Всяко животно вярваше, че тя е тяхната единствена надежда за спасение от ужасите, които ги заобикаляха. Те я следваха без въпроси, готови да изпълнят всяка нейна заповед.

Но когато армията на Блатина Кискова тръгна на поход срещу блатото, Совата се изправи срещу тях, призовавайки всички да видят истината зад измамната фасада на Блатина Кискова. Животните започнаха да се колебаят, осъзнавайки, че са били манипулирани от една зла жена, която се е възползвала от страховете им.

Пешо, верният прилеп, гледаше как бившите съюзници на Блатина Кискова се обръщат срещу нея. Сърцето му се късаше да види господарката си унизена, но знаеше, че това е за нейно собствено добро. Може би един ден тя ще разбере грешките си и ще избере да използва талантите си за нещо положително.

И така, Блатина Кискова остана сама, изоставена от последователите си и осъдена от жителите на блатото. Тя вече не беше страховитата говорителка, от която всички се страхуваха; вместо това тя стана символ на измама и алчност.

Пешо продължи да служи вярно обаче на Блатина вярвайки, че ще дойде отново тяхното време. От тогава злоба обхвана душичката на прилепа и той бе готов да възвърне отново в блатото доброто име на Кискова. Но дали?

Супер е :-)
Франчайзът се разраства.
И е напълно в духът на първата приказка за Блатина Кискова, все едно си я гледал и си написал друга версия.
Възхитително.

Най-приятната изненада от много, много време насам!

Радвам се, че ти харесва. Бях ти пратил линк на едно друго място където комуникираме :)))
Може да използваш и тази моя версия за общото благо както се казва.

Не разбрах коя е Блатина Кискова, защото с cefules се запознах отскоро.

Кореспондентката на БНР в Брюксел - бивша говорителка на новини по БНР изгогена от доста потребители на блога преди време. Това е първообраза на Кискова или по скоро една успешна алюзия :)

радиоточка в Брюсей!

Бърбори точката в Брюксеел! Рупор на розовата пропаганда!