Тъй като напоследък дядо Коста, планинското "момче", не спира да пише за Панто, Цефул и Пенсионерс, реших да споделя с Вас, скъпи читатели, тази забавна история. Приятно четене!

В сърцето на планината, където дърветата шепнеха тайни на вятъра и потоците пееха приспивни песни на скалите, живееше самотен старец на име дядо Коста. Той беше планинско момче, израснало сред величието на върховете и смехът на ручеите. Животът му беше прост, но изпълнен с радост и приключения.

Един ден обаче дядо Коста се разболя. Тежката диария го измъчваше жестоко, изтощавайки силите му и помрачавайки духа му. Болестта го държа в плен в малката му колиба и той вече не можеше да изследва любимата си планина или да споделя истории край огнището с приятелите си.

Новината за страданието на дядо Коста се разпространи бързо из селото и скоро трима верни приятели пристигнаха на прага му: Панто, Цефул и Пенсионерс. Панто беше силен и бърз като вятъра, Цефул имаше остър ум , а Пенсионерс притежаваше дълбоки познания за билките и леченията. Заедно те бяха непобедим екип, готов да се изправи срещу всяко предизвикателство.

Панто, Цефул и Пенсионерс знаеха, че трябва да действат бързо, ако искат да помогнат на дядо Коста. Те събраха най-добрите си инструменти и съставки, включително корени от жълт кантарион, листа от мента и кора от дъб. С тези материали те започнаха да приготвят мощна отвара, която щеше да победи болестта на дядо Коста и да възстанови здравето му.
 

Докато отварата къкреше, те посетиха дядо Коста, носейки със себе си топлина, надежда и обещание за възстановяване. Когато видяха страданието му, сърцата им се свиха и решимостта им се засили. Те споделиха истории за своите приключения и смях изпълни колибата, макар и за кратко.

След това Панто, Цефул и Пенсионерс помогнаха на дядо Коста да изпие отварата, надявайки се на най-доброто. Отначало старецът беше скептичен, но когато първите признаци на подобрение започнаха да се проявяват, вярата му в неговите приятели и силата на природата се завърна.
 

Дните се превърнаха в седмици и постепенно дядо Коста възвърна силите си. Вече не беше окован от тежестта на диарията и отново можеше да излиза в планината, която обичаше толкова много. Приятелите му организираха празник в негова чест, празнувайки победата над болестта и подновяването на приятелството им.

От този ден нататък Панто, Цефул и Пенсионерс продължиха да бъдат до дядо Коста, винаги готови да предложат подкрепа и другарство. И въпреки че годините минаваха и тялото на дядо Коста ставаше по-слабо, духът му оставаше млад, подхранван от безкрайните чудеса на  любимата му планина и той не спираше да говори само за Панто, Цефул и Пенсионерс. Обаче го налегна тежка склероза и вместо да си спомня  добрината на тримата приятели, дядо Коста не спираше да повтаря, че те са причина за диарията му. Въпреки това - Панто, Цефул и Пенсионерс се гордееха с доброто което направиха на старият планинар.

такива работи, него сестра му е починала наскоро, а и г-н Иванов, какъвто и да е според теб, е добър човек и истински Българин. Това, че ти обръща внимание го брой за комплимент към творчеството ти и явно си враг, който фокусира някакви негативни емоции на този човек.
Него и неговите пътеписи и планински преходи ще ги четат и след 200 години, а мен (и теб) ще ни забравят още топли в дупката, когато ни свалят с въжета циганите от Орландовци.
Пък и да те споменува човек като бай Коста е повече от реклама, мисля.
Гледай Ботев, какво е писал за Сапунова ...
"Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!"
кой щеше да ги помни тези чиляци, ТУЙ се опитвам да ти река.

Ако забелязваш моя постинг е пуснат преди той да съобщи че е починала сестра му. Един скърбящ човек няма да седне веднага да пише на непознатите в нета - че е починала сестра му. Постингът ми е художествена ирония която не обижда по никакъв начин бай Коста. Пък и от къде си сигурен, че историята не е за някой друг бай Коста, а не на този който е починала сестра му?!?
Пак казвам - постинга няма за цел да се подиграва на Коста и драмата му. Просто съвпадение.

аз не искам да си плюеш на поста и да го сваляш, аз ти казвам, че има хора, които ОБИЧАТ г-н Иванов, какъвто и мръсник да съм или презряна твар.
Ти, също имаш свои любими писатели от тук, предполагам, мисля, че помниш Рустам (примерно, основно вие го споменувате с добро, щото за вас е бил ярка личност), за мен Бай Коста е много ценен човек, дори и не го познавам и не ми е работа да му губя времето. Ще му пиша да не ви закача, примерно - закачайте се с мен, "Гетю", "прилепа" Петър... и ние ще ви закачаме с добро или завист, или каквото си решите, че ни кара да дращим тук (многото свободно време).
Мисля, че скоро ще назрее моментът да бъдем преди всичко българи, а после всякакви други с ежбите си и разногласуването си, това (нашето-ако щеш - моето) не води до добро в годините, само разединява хората и "новите хора" са по отвратителни и от старите, тези новите - нашите читатели, ученици - те не ми харесват, ако твоите ученици ти харесват, правете, както сте правили до сега.

Не знам дали знаеш и помниш - но бях един от най добрите приятели на рустам. И да беше ярка личност.
Който ме познава знае че винаги съм готов да вляза в диалог и да се извиня. Мога да дам мъжката си дума, че няма да закачам Коста повече при положение че и той спре подмятанията и атаките си. Даже съм готов да си стисна ръката с него и да изгладя различията си. Нещо което съм правил с редица хора тук - в това число и с споменатият мой покоен приятел Рустам с когото преди години в началото в един друг сайт също имахме търкания.
Благодаря за добронамереният призив. Нядявам се да го видя от теб и при споменатият от теб "Гетю" и Петър който прекалява с личната си вражда и вендета спрямо Стефан Кръстев.
Намирам малко разминаване в словореда и смисъла на някои думи в последният ти коментар, но се надявам че си искрен.
Бъди здрав!

Пред тъгата- с мълчание и съчувствие. Мир и спасение!

Да! Никой не желае лошото на Коста нито пък на близките му. Бог да прости сестра му.
И пак повтарям за неразбралите : Моят постинг е пуснат в 09.21 , а съобщението на бай ви Коста в 11 часа. Не съм имал намерение "да се гавря" с него в този тежък за него момент.

да сравняваш Рустам с простокостя,
се едно да сравняваш Тур Ефел с тостер на кюмюр

Нерде Ямбол, нерде Стамбол. Човекът не е ясно явно с нещата щом точно мен пита дали помня Рустам.. както и да е. Друг път ще го дискутираме

С тебе по едно време бяхме в конфликт!
Ти подаде ръка за помирение! Аз също имах вина, заради холеричното в характера ми!
Извиних се също и помирението се оказа истинско и трайно!

Благодарен съм за постъпката ти преди няколко години, само истински мъже са способни на нея!

И аз съм ти благодарен. Времето показа, че аз съм грешал. Това нямаше общо с рустам и е факт, че се сдобрихме преди кончината му. Пиша това за злите езици и по скоро за злите клавиатури.

Кой знае каква зараза е прифанал бае Коста като е ебал змията?!

:-D

Забавно.
Симеоновските кадри започнаха с любимият си, елементарен трик за създаване на чувство за вина.
Като, че ли на тях им е пукало някога какво е от другата страна на линията, какво се случва на човек, бил той приятел или враг.
Единият от тях май хвърляше злъчни реплики за заболяването ми. Голям майтап и повод за гавра и повод за присмех и изливане на отрова; упреци в неморалност и т.н. са три инфаркта, две аневризми, сърце накичено с четири стента.
Клеветниците тръгнали да говорят за гаври.

Стефане това ми го прилагат от години. Обвиняваха ме че имам пръст за смърта на редица блогъри. Не им понесли коментарите ми...
Призовавам това което ми пише градинаря да го напише и на прилепа! Иначе двоен аршин