Имало едно време в далечна, магическа гора, където живеели различни същества – от феи до тролове, елфи и джуджета. Сред тях била и злата жаба Блатина Кискова, известна със своята студена природа и остър език. Тя обитавала малко блато, скрито дълбоко в гората, и никой не смеел да се приближи до нея без причина. Блатина имала верен адютант – прилепът Пешо. Той бил малък, но не много умен и винаги готов да изпълни всяка заповед на господарката си. Двамата заедно управлявали своето владение с желязна ръка. За свой огромен враг обявили приказният разказвач Цефул който оспорил "принципите" на Кискова която се явявала като говорител на блатото и съдник кой как трябвало "правилно" да мисли и да не мисли.

Един ден, докато летял над гората, Пешо забелязал нещо необичайно. Джуджето Гномчи, известно със своето огромно лице, брада и дебело шкембе, било изгубено и търсело пътя към дома си. Пешо решил да помогне на Гномчи и го отвел при Блатина. Там Блатина и Гномчи се запознали по-добре и открили, че имат много общи интереси. С течение на времето, между тях се зародила истинска любов.

Но не всички в гората били щастливи заради новооткритата любов. Лют Панто, зъл тролски магьосник, който винаги бил критично мислещ, решил да помрачи радостта на Блатина и Гномчи. Той знаел, че ако успее да раздели двойката, ще може да контролира цялата гора и да внесе свободомислие, смях, закачки и подигравки със същества подобни на Кискова. 

Лют Панто използвал своите  магии, за да създаде капан за Гномчи. Една вечер, когато Гномчи се връщал от работа, той попаднал в мрежа, поставена от Панто. Затворен и безпомощен, Гномчи не можел да стигне до Блатина.
 

 Междувременно, Блатина усетила липсата на своя любим и решила да потърси помощ от верния си адютант Пешо. Двамата тръгнали на мисия да спасят Гномчи. След дълго търсене, те открили мястото, където бил пленен.

Пешо използвал своите умения и хитрост, за да освободи Гномчи от капана. Когато най-накрая успели да го освободят, тримата се върнали в блатото на Блатина, готови да празнуват победата си.

Но Лют Панто не се отказал толкова лесно.
Той подготвил нова атака, този път насочена директно към сватбата на Блатина и Гномчи. На самия ден на церемонията, когато всички гости вече били събрани, Лют Панто се появил с армия от сенки и чудовища. Това били душите на старите зли тролове - учители на Лют Панто които му служили.  Гостите се разбягали в паника, а Блатина и Гномчи останали сами срещу врага.

Въпреки страха и опасността, Блатина и Гномчи показали невероятна смелост и решителност. Те се борили рамо до рамо с Лют Панто и неговите слуги, като използвани всичките си сили и умения. Накрая, след епична битка, успели да победят Лют Панто и да възстановят "правилната гледна точка" в гората.

След грандиозната сватба на Блатина и Гномчи, животът в магическата гора изглеждаше спокоен и щастлив. Въпреки това, Лют Панто не беше се отказал от своите намерения. Той чакал подходящия момент, за да нанесе последния си удар.

Една вечер, когато луната светеше ярко над гората, Лют Панто се промъкнал в блатото на Блатина и Гномчи. Той използвал своите  магии, за да създаде мощна бариера около тяхното жилище, която ги изолирала от външния свят. Никой не можел да влезе или излезе, а Блатина и Гномчи дори не подозирали за опасностите, които ги дебнели.

През следващите дни, Лют Панто постепенно увеличавал натиска върху двойката. Той изпратил своите слуги да крадат храна и ресурси, оставяйки Блатина и Гномчи без необходимите средства за оцеляване. Бариерата около тяхното жилище ставала все по-силна, като ги държала в капан.

Блатина и Гномчи осъзнали, че нещо не е наред, когато започнали да усещат недостиг на храна и вода. Те опитали да разрушат бариерата, но тя била непробиваема. Верният адютант Пешо също не можел да им помогне, защото бил блокиран отвън.

Докато положението ставало все по-отчаяно, Лют Панто се появял пред тях, наслаждавайки се на техните страдания. Той им предложил сделка: ако Блатина и Гномчи започнат да съобщават истината за света на всички, той щял да премахне бариерата и да ги освободи. Но те знаели, че не могат да му се доверят.

В отчаянието си, Блатина и Гномчи решили да обединят своите сили и да използват последните си резерви от магия, за да се противопоставят на Лют Панто. Те създали мощен защитен щит около себе си и започнали да контраатакуват. Свободата и либералната демокрация трябвало да победят! - мислила на глас Блатина.

Битката била жестока и продължила през цялата нощ. Лют Панто използвал всичките си  магии, но  жабата Блатина и Гномчи не се предавали. Те се борили с всичка сила, защитавайки своето жилище и любовта си.

Накрая, когато Лют Панто бил почти победен, той направил последен отчаян ход. Той се опитал да унищожи бариерата, но вместо това предизвикал експлозия, която разрушила всичко наоколо. Блатина и Гномчи били хвърлени назад, а бариерата се разпаднала.

Когато димът се разсеял, Лют Панто бил изчезнал, а Блатина и Гномчи стояли сред руините на своето някогашно уютно жилище. Те били изтощени, но живи. Пешо бързо пристигнал, за да им помогне и да ги отведе на безопасно място.

Лют Панто успял да причини значителни щети на Блатина и Гномчи. Техният дом бил разрушен, а те трябвало да започнат нов живот от нулата. Но тяхната любов и решителност останали непоклатими.

С помощта на своите приятели и съюзници, Блатина и Гномчи възстановили своето жилище и продължили живота си. Макар и белязани от битката с Лют Панто, те научили важен урок: че истинската любов и единство могат да преодолеят всяко препятствие.

Прилепът Пешо, верният адютант на злата жаба Блатина Кискова, не можеше да прости на Лют Панто за всички злини, които той причини на неговите господари. Освен това, Пешо имаше особена омраза към приказния разказвач Цефул, който често описваше подвизите на Лют Панто като героични, докато пренебрегваше усилията на Блатина и Гномчи.
 
Решен да отмъсти, Пешо започна да планира сложна схема, която включваше както физическа атака, така и психологическа война. Първо, той събра информация за слабостите на Лют Панто и Цефул, като използва своите умения за разузнаване и наблюдение.

 

Една нощ, когато Луната грееше високо над гората, Пешо се промъкна в тайната библиотека на Цефул, където той държеше своите записки и истории. Пешо знаеше, че ако успее да унищожи тези записи, ще може да дискредитира Цефул и да покаже истинските му намерения пред всички жители на гората.

 

Със светкавична скорост и тихи крила, Пешо проникна в библиотеката и започна да търси важните документи. Той намери няколко свитъка, съдържащи истории за Лют Панто и Цефул, и ги запали с малки пламъчета, които създаде с помощта на своята магия. Докато огънят се разпространяваше, Пешо успя да избяга незабелязан.

 

На следващата сутрин, новината за пожара в библиотеката на Цефул се разпространи бързо. Много от жителите на гората бяха шокирани и разочаровани, виждайки, че техният любим разказвач е загубил ценни истории и знания. Цефул беше съкрушен, но не се предаде. Той започна да обвинява Пешо и Блатина за инцидента, твърдейки, че те са отговорни за унищожението на неговите творби.

 

Междувременно, Лют Панто научил за действията на Пешо и решил да вземе мерки. Той събра своите слуги и започна да търси прилепа, решен да го накаже за дързостта му. Пешо обаче не стоеше безучастен. Той организира група от съюзници, които да му помогнат в борбата срещу Лют Панто и Цефул.

 

Една вечер, когато Лют Панто и Цефул се срещнаха в една отдалечена част на гората, за да обсъдят стратегията си, Пешо и неговите съюзници нападнаха. Те използваха елемента на изненадата и успяха да задържат Лют Панто и Цефул в капан.

 

Но Лют Панто и Цефул не бяха лесни противници. Те използваха своите комбинирани сили и магии, за да се освободят и да контраатакуват. Битката беше жестока и продължи през цялата нощ. Пешо и неговите съюзници се бориха храбро, но Лют Панто и Цефул бяха по-силни и по-опитни.

 

Накрая, когато Пешо беше почти победен, Лют Панто и Цефул решиха да го оставят жив, но с ясно послание. Те го предупредиха, че ако отново се опита да им се противопостави, ще бъдат безмилостни. Пешо беше принуден да се оттегли, но не се предаде.

 

Въпреки поражението, Пешо се върна при Блатина и Гномчи, решен да продължи борбата. Той знаеше, че няма да е лесно, но беше готов да рискува всичко за своите господари и за "справедливостта в гората." Тяхната справедливост. Само тяхната гледна точка и ничея друга.

 

И така, макар и победен този път, Пешо продължи да планира нови начини за отмъщение, знаейки, че рано или късно ще успее да победи Лют Панто и Цефул. Жителите на гората наблюдаваха внимателно, очаквайки следващия ход в тази вечна битка между доброто и злото.

 

Това е много яко :-D Super!!!

Нали? Припозналите се герои копче не могат да кажат :D

Доле който не познава приказния разказвач Цефул и всемогъщия Лют Панто - поправители на незнанията на незнаещите каквото те знаят!!!

Прибързваш с изводите и иронията. Ако четеш внимателно Лют Панто и разказвача не са победили напълно. Скопойко на едно друго място е възможно да скандираш - "Само Блатинаа, Гномчи и прилепаа. Истински демократиии и борциии"
Реми е положението :D
Пък ми е и интересно какво мислиш за героят Любак Тумбак - верен защитник на Девствен Мимо. За сега го има само в една история, но може да влезе и в "франчайз" за Блатина ;)

Не съм попадал на въпросната история, може би защото се навъдиха твърде много блогъри, фантазиращи тумбаци.

Добър отговор! И да попаднеш няма да се мръщиш. Скандирай и всичко ще бъде наред :)) Всеки има право да пише каквото иска!

кой е Цефулят и кой е Мимо Гарсия.

И аз кой е сурсубул, кой е калпак и кой е Апостол Апостолов? За последнят чух, че бил дърт перверзник? Много зли езици има тука.

Гръм се чува от зарана- жабата е закована! Using Panto's dynamite- we'll winn that fight!

Кискова се киска, прилеп дриска : D

Брависимо и за Вас и за Цифулес !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ти и Вмир гласувайте за нас на предстоящите президентски избори и си снимайте бюлетините. Тогава ще плеснем с ръце и ще се прегърнем под погледа на котарак Леополд :D

Когато и тази гора я сполети случаен неумишлен пожар, всичко ще си иде на мястото.

Библейски огън ала Содом и Гомор чака гората понеже Кискова защитава подобни извращения.

Изтриха последният ми постинг в защита на icansing