В сърцето на голямото Тръстиково блато, където водата блестеше като разлято мастило под лунната светлина, се подготвяше нещо грандиозно. Прилепът Пешо, верният адютант и глашатай на величествената жаба Блатина Кискова, не беше спал от две денонощия. Той беше обиколил всяка изгнила върба и всяко гнездо на водна лилия, за да свика „голямото събрание“.   Свиканата войска на блатото Когато луната зае позиция точно над старата коруба на една костенурка, присъстващите вече бяха там:

• Семейство Водомерки, подредени като балетен състав.
• Старият Шаран Макс, който подаваше муцуна над водата с известно недоверие.
• Ято комари, които за веднъж бяха спрели да хапят и просто бръмчаха в очакване.
• Ракът Щипко, заел отбранителна позиция върху един камък.

    Речта на Прилепа Пешо
Пешо се спусна от един клон, направи елегантен пирует във въздуха и кацна върху най-високата папурна тръстика. Той разпери кожените си криле, изкашля се важно и започна:
— Жители на Тръстиковото царство! — гласът му, макар и малко писклив, ехтеше над тихата вода. — Събрах ви, за да отдадем заслуженото на онази, без която нашето блато щеше да е просто една обикновена локва! Говоря за несравнимата, за гласовитата, за изумрудената кралица — Блатина Кискова!
В тълпата се чу плахо квакане, но Пешо не спря:
— Погледнете този тен! Виждали ли сте по-съвършени брадавици? Те са като перли, пръснати върху копринена зелена кожа! А гласът ѝ? Когато Блатина запее своето среднощно „Ква-а-ак“, славеите замлъкват от срам, а щурците си прибират цигулките! Тя не просто квака, тя дирижира самата природа! Пешо се разпали още повече, махайки с крило към една голяма, сочна водна лилия в центъра, където Блатина Кискова седеше неподвижно, надула гуша с изключително достойнство.
— Кой друг, питам аз, може да улови муха в полет с такава лазерна точност и грация? — продължи Пешо. — Кой друг има смелостта да гледа щъркела право в очите (докато не се наложи да скочи в тинята, разбира се)?
Тя е нашата муза! Тя е стопанката на тинята и пазителката на поповите лъжички!     Кулминацията Животните, увлечени от пламенната реч на прилепа, започнаха да кимат. Жабите от задните редове подеха нисък хорал в нейна чест.
— За Блатина! — изкрещя Пешо, правейки последно салто.
— Най-зелената сред зелените! Най-отскокливата сред отскокливите! Блатина Кискова бавно примигна с огромните си златни очи, наду гуша до пръсване и издаде един-единствен, мощен и триумфален звук:
— КВО-О-ОП! Това беше сигналът.
Цялото блато избухна в аплодисменти — пляскане на криле, плясък на опашки във водата и неистово бръмчене. Прилепът Пешо се поклони ниско, доволен от себе си. Неговата господарка беше доволна, а това означаваше, че за вечеря щеше да има от онези специалните, охранени нощни пеперуди.   Еуфорията от речта на Пешо все още витаеше във влажния въздух, когато откъм старата, прогнила върба се чу остро и пренебрежително изкашляне. Това беше Костенурката Страхил, най-старият и заядлив жител на блатото, който помнеше времената, преди изобщо да се появят „връзките с обществеността“.   — Хубави думи, Пешо, много хубави... — провлече Страхил, подавайки набръчканата си глава от черупката. — Но докато ти ни омайваш с „изумрудени тенове“, нашата „кралица“ не спира да дава интервюта за онзи мазник — Бобъра Богдан. В блатото настъпи гробна тишина. Всички знаеха кой е Богдан. Официално той строеше бентове, но неофициално всеки жабок шепнеше, че Богдан е агент на Шесто главно на Блатна сигурност.
— Само преди два дни ги видях край потока! — продължи Страхил, а очите му светкаха гневно. — Тя му квака на ухото, той записва нещо на една гризната брезова кора. Продава ни Блатина! Издава на „Сигурност“ кой съхранява повече хайвер от позволеното и кой е напуснал района на папурите без разрешение! Защо ѝ е на една „муза“ да се заиграва с властта?       Пешо усети как напрежението нараства. Ако не реагираше веднага, авторитетът на Блатина Кискова щеше да потъне в тинята по-бързо от камък. Той се стрелна надолу и кацна точно пред муцуната на костенурката, разпервайки криле като щит. — О, Страхиле, твоята мъдрост е помрачена от старата ти черупка! — извика Пешо с театрален патос. — Ти виждаш заговор там, където има само висша дипломация! Пешо започна да крачи нервно върху камъка, обръщайки се към останалите животни:

• Стратегическо партньорство: „Мислите ли, че Блатина говори с Богдан за вашите дребни грехове? Глупости! Тя преговаря за националната сигурност на блатото! Кой мислите, че спря проекта за отводняване миналия месец? Богдан го спря, защото Блатина го убеди, че тук живеят елитни поданици!“
• Информационна война: „Интервютата са параван! Тя му дава фалшиви следи. Докато Богдан записва глупости за цвета на водните лилии, Блатина всъщност научава къде Шесто главно смята да постави новите капани!“
• Жертвата на лидерството: „Тя рискува репутацията си, за да поддържа мира с Бобрите! Да си говориш с Богдан е като да танцуваш с пепелянка — изисква кураж, какъвто никой от вас няма!“

   Блатина Кискова, чувайки защитата на своя верен слуга, наду бузите си още повече, придавайки си вид на невинна мъченица, която се жертва в името на общото благо. Тя бавно погледна към Страхил и промълви с дълбок, резониращ глас: — Понякога... истината е по-дълбока от тинята, Страхиле... Пешо веднага поде момента:
— Видяхте ли? Тя е загадка! Тя е нашият щит срещу Блатна сигурност! Вместо да я съдите, трябва да сте благодарни, че има кой да си „пие кафето“ с агентите, за да спите вие спокойно в тръстиката! Животните започнаха да се споглеждат. Думите на Пешо бяха толкова убедителни, че дори Ракът Щипко прибра щипките си и кимна одобрително.  
Над Тръстиковото блато се задаваше нова буря, но този път тя не беше от дъжд и вятър, а от метафори и епитети. Започваше Голямата война на поетите – сблъсък на его, рими и кални подмятания. От едната страна стоеше Драгото – поетът-единак, воден жабок с шапка със сериозен поглед и леко разчорлена туфа мъх на главата, който твърдеше, че пише „висша блатна лирика“. От другата страна беше неговата заклета съперница – Дебела Роси, изтънчена водна змия с артистичен шал от водорасли, придружавана от верния си слуга и „технически редактор“ – Писан.   Първият залп: Одата на Драгото Драгото се изкачи върху един изгнил пън, удари с лапа по гърдите си и закрещя към тълпата:  
„О, ти, Роси, с кожа хлъзгава и хладна,
за чужда слава ти си вечно гладна!
Римите ти са като тинята гъста –
нямат смисъл, а само се цапат в пръста!“
Животните ахнаха. Драгото обвиняваше Дебела Роси, че стиховете ѝ са просто преписани рецепти за мушици, маскирани като поезия.       Дебела Роси не трепна. Тя само леко изсъска и кимна на Писан – един охлюв с невероятно бърза мисъл (но бавен почерк), който носеше малка мастилница от боровинка. — Писан, прочети им нашето „изявление“ — заповяда тя с престорена досада. Писан се изправи върху черупката си, оправи си очилата от капки роса и започна да чете от един пергамент, направен от изсушен лист от лотос:  
„Драгото е поет на сухото и празно,
квакането му е просто... безобразно!
Той римува "блато" със "злато" – какъв кич!
Творчеството му е пълно със нищо и нич!
Докато ние с Роси творим вечност и финес,
той просто търси в тинята евтин интерес!“
— Точно така! — добави Дебела Роси, обвивайки се около един папур. — Драгото не е поет, той е просто жаба с мегафон! Моят Писан редактира дори дишането му, ако се наложи!    Конфликтът бързо прерасна в истинска блатна какафония:

1. Драгото започна да хвърля по тях „къси епиграми“ (под формата на малки кални топчета), като крещеше, че Дебел Роси използва бот-комари, за да разнасят славата ѝ из тръстиките.
2. Писан отговаряше с „отворени писма“, които лепеше със собствената си слуз по гърбовете на нищо неподозиращите костенурки, за да се разпространяват из цялото блато.
3. Деба Роси обяви, че организира „Алтернативен фестивал на лилията“, където на Драгото му е забранено дори да припарва.

  Намесата на Прилепа Пешо
Ситуацията стана критична, когато Драгото се опита да римува „Дебела Роси“ с „жаби боси“, което се считаше за най-висшата обида в блатото. Тогава се появи Прилепът Пешо, който все още се грижеше за реда (и за имиджа на Блатина Кискова).
— Тишина-а-а! — изпищя Пешо, прелитайки между враждуващите страни. — Стига сте цапали ефира! Драгото, твоите рими са твърде шумни! Роси, твоите са твърде хлъзгави! Писан, спри да лепиш памфлети по поданиците! Той кацна между тях и отсече:
— Ако искате да се биете, направете го като професионалисти. Утре вечер, пред Блатина Кискова! Тя ще бъде съдия. Който получи най-силно „КВАК“, печели титлата „Лауреат на Гьола“.
Останалите... отиват в изгнание при Бобъра Богдан да му пишат отчетите!
Настъпи вечерта на Големия блатна дуел. Въздухът беше толкова натежал от метафори и напрежение, че дори комарите спряха да хапят, за да не изпуснат някой обиден епитет. Блатина Кискова заемаше централно място върху един императорски лотос, а до нея Прилепът Пешо лъскаше ноктите си, готов да обяви началото на литературната сеч. Българските фолклорни приказки често описват такива животински събрания, но това тук беше чиста форма на модерно политическо интригантство.  
 Малко преди началото, слугата Писан беше забелязан да се промъква към лотоса на Блатина. Той не носеше рими, а една специално подбрана, сочна и лепкава царска муха, маринована в роса.
— „За гласа на истинската кралица,“ — прошепна Писан, оставяйки „подаръка“ пред нея. Планът беше ясен: Дебела Роси трябваше да спечели чрез чиста корупция.     Първи кръг: Лирическото настъпление на Драгото Драгото излезе напред, изправи се на задните си крака и рецитира своята
„Ода за свободната тиня“:  
„Ти, Дебела Роси, си змия със претенция,
творбите ти са пълни със... деменция!
Писан ти пише всяка запетая,
докато аз в калта сам си мечтая!
Ти си агент на Богдан, знае го светът,
римите ти са просто... пълен кът!“
Тълпата ахна. Драгото удари право в болното място – тайната връзка на Роси с Бобъра Богдан и Шесто главно.     Втори кръг: Отмъщението на Дебела Роси
Дебела Роси се изви елегантно, а очите ѝ съскаха от злоба. Тя не се нуждаеше от хартия. Тя стреляше с думите като с отрова:  
„Драгото е жаба с малко вдъхновение,
той е на природата едно недоразумение!
Квака за свобода, а сънува мухи,
стиховете му са кухи, стари и сухи!
Писан е гений, ти си просто кал,
за твоята публика искрено ми е жал!“     Решението на Блатина Кискова Всички погледнаха към Блатина. Тя бавно преглътна „дарът“ на Писан (мухата беше превъзходна). Прилепът Пешо се наведе към ухото ѝ:
— „Господарке, народът чака. Драгото има ритъм, но Роси има... ресурси.“ Блатина Кискова се наду, погледна към двамата съперници и изрече своята тежка присъда:
— КВАК-КВАК-НЕ-СТАВАТЕ! Тя обяви, че и двамата са твърде заети да се обиждат един друг, вместо да хвалят нейната божествена красота.
— „Победител няма!“ — изпищя Пешо. — „За наказание, Драгото и Дебела Роси ще пишат заедно новия химн на блатото, а Писан ще го преписва в 100 екземпляра върху бодливи кактуси!“   Последиците Войната не приключи, тя просто премина в „студена фаза“. Драгото се оттегли в дълбоката тръстика, а Дебела Роси започна да планира как да натопи Писан пред Бобъра Богдан, задето мухата-подкуп не е проработила.

:-) Много неща са толкова страшни, толкова неприятни, че ако не намери човек достатъчно чувство за хумор - ще гръмне. Добре, че са приказките и смеха, че да лекуват. Който си го може - може си го. Тази е най-сериозната, но най-добрата от поредицата. Най-сериозната, но най-разсмиващата.

Благодаря! Това блато в което се намираме дава вдъхновение. Ще има и още истории в бъдеще :)

Жестоко поражение от Перото – кръв няма да се лее, ама сълзи ще текат като из ведро.

Важното че Перото е остро. Пък и да се радват, че не вадя директно лютите чушки :)