В сърцето на гъстата гора, където папратите са високи колкото кули, а сянката е по-плътна от мастилото на неуспешен сонет, се разигра нова драма. Поетът Драгото, известен със своята непоклатима чест и леко разчорлена туфа мъх на челото, патрулираше около една поляна от дива мента. Изведнъж тишината беше разкъсана от писък.

Горската поетеса, известна с острия си език и още по-острите си рими под псевдонима Теслата, беше притисната до стеблото на един гнил бук. Над нея се извисяваше Писан – охлювът, който отдавна беше заменил поезията с ролята на „силов редактор“. Този път обаче той не носеше писалка, а размахваше лепкава нишка от слуз, опитвайки се да „рецензира“ физически крехката, но войнствена поетеса.

— Твоите строфи са твърде опасни за Блатната сигурност, Тесло! — съскаше Писан, оставяйки мазна следа върху роклята ѝ от липов лист. — Ще те запечатам в черупката на забравата!

Драгото не се поколеба. Той изскочи от храстите, развявайки перо от сойка като шпага.

— Долу слузестите лапи от музата на дъбравата! — изкрещя той. — Твоят стил е постен, Писане, а моралът ти — по-бавен от самото ти придвижване!

С ловък скок Драгото застана пред Теслата. Той започна да рецитира „Унищожителна елегия за безгръбначните“, чиито думи бяха толкова тежки, че Писан буквално започна да се свива в черупката си от срам. Поетът защитник използва ритъма на стиха, за да отблъсне нападателя, замервайки го с метафори за чест и свобода, докато охлювът-агент не се подхлъзна на собствената си злоба и не се изтърколи надолу по склона.

Докато Теслата оправяше своята „остра“ прическа, от кухината на един дъб се показа най-ексцентричният жител на гората — хамстерът Химо.

Химо не беше обикновен гризач. Козината му беше истинско платно на австрактното изкуство — изрисуван с цветовете на дъгата, с малки флорални мотиви около ушите и розови спирали по бузите. Той държеше малко ветрило от паун и се движеше с изключителна грация, която рязко контрастираше с обичайното търчане на събратята му.

— О, Драгото, какъв героизъм! Направо ми спря дъха, скъпи! — провлече Химо с нежен, кадифен глас, оправяйки една от изрисуваните си ивици. — Този Писан е толкова... ретрограден. Липсва му всякакъв усет за естетика и финес.

Драгото изгони Химо и каза, че не иска фенове с обратна ориентация. Остана на пост, загледан към блатото. Той знаеше, че докато има поети, които се защитават един друг, блатото ще бъде спокойно.

Над Тръстиковото блато обаче надвисваха нови, тежки облаци. Блатина Кискова не беше забравила поражението на своите метафори и този път бе изпратила най-абсурдното си оръжие – Гетю.

Гетю беше розово пуделче с толкова много лак по козината, че блестеше неестествено под светлината на светулките. Той носеше на врата си златна каишка с логото на „Блатна сигурност“ и имаше навика да джафка на висок, аристократичен тон, прекъсвайки всяка свободна мисъл в гората.

Гетю беше застанал на границата между гората и блатото, изритвайки безмилостно всяко гнездо на горска поетеса, което му се изпречеше. 

— Този район вече е частна собственост на Корпорация „Кискова“! — джафкаше той, докато Писан (който някак се бе върнал от падението си) записваше новите регулации. — Тук ще се рецитират само оди за брадавиците на кралицата! Който не е съгласен – в изгнание при Бобъра Богдан!

Драгото знаеше, че сам не може да се справи с наглостта на Гетю, защото пуделчето имаше имунитет от Шесто главно. Затова той призова своя най-мистериозен съюзник – Черният хищник.

От сенките на стария бор излезе масивна фигура. Това беше котарак с цвят на въглен, чиито очи светеха като два кехлибарени фенера. Черният хищник не беше поет, но притежаваше критично мислене, което завършваше с остри нокти.

— Пак ли тези розови кратунковци, Драгото? — измърка Хищникът, докато опашката му биеше ритмично по земята.

— Днес ще пренапишем историята, приятелю — отвърна Драгото, заставайки в бойна поза.

Гетю, виждайки Черния хищник, първоначално подскочи от страх, но бързо си спомни за протекциите на Блатина. — Не можете да ме докоснете! Аз съм сертифициран инфлуенсър на тинята! — изпищя пуделчето и се опита да нападне с техниката „Розов облак“, разтрисайки пудра и парфюм, за да заслепи противниците си.

Но Драгото беше подготвен. Той започна да рецитира „Гръмотевичен стих за изкуствения блясък“:

„О, розов облак от лъжа и лак, пред истината ти превръщаш се в папур и мрак! Златната каишка не те прави лъв, ти си просто пудел с жабешка кръв!“

Словата на Драгото действаха като вятър, който разсея парфюмената мъгла на Гетю. В този момент Черният хищник направи своя ход. Той не използва насилие, а чиста психологическа доминация. С един-единствен, мощен „МЯУ“, който разтресе тръстиката, той принуди Гетю да разбере, че нито една политическа протекция не може да го спаси от законите на истинската природа.

Гетю, чийто лак започна да се напуква от стреса, подви опашка.

 — Ще кажа на Блатина! Ще ви спра субсидиите за мастило! — изквича той и побягна към центъра на блатото, затъвайки в първата срещната локва. Неговият розов цвят се смеси с калта, превръщайки го в най-обикновено сиво петно в пейзажа.

Докато Писан отново се опитваше да се скрие под един лист, изрисуваният хамстер Химо се появи от храстите, носейки малка кърпичка с бродерия.

— О,това му е от костенурката Хафи, ядох при нея на аванта, а сега отивам на блатен фитнес.

Черният хищник кимна сериозно, а Драгото прибра перото си. Гората беше спасена за още една нощ, а Блатина Кискова щеше да научи, че дори най-розовото пуделче не може да заглуши песента на свободните поети.

авраме стига дрънка простотии
хващай се да работиш

:-) Смях се със сълзи. Все по-забавно и интересно става блатото.

Аз за разлика от теб съм се хванал да работя - а ти се хванал за малката си чурка и я дърпаш по цял ден. Няма да те трия понеже съм в настроение.
Посерко!

Това е благодарение на палитрата от разнородни герои и образи. Как да не се смееш
:)))

Хе–хе–хе, паноптикум на блога.

Прав си, kvg55! Паноптикумът е пълен, а експонатите вътре се множат по-бързо от попови лъжички след топъл дъжд. Лошото е, че някои от тези „редки видове“ искрено вярват, че блатото е центърът на Вселената, а розовата боя на Гетю – висша форма на естетика.

Но нали знаеш – колкото повече се напъват да налагат блатни правила, толкова по-остро става перото. Държим фронта, докато има кой да се смее на истината! :)))

Забавно! До задавяне от смях!
Не съм много наясно с героите на произведението, но като, че ли липсва съдебният заседател Вероятно присъства на съдебно заседание или решава испански проблем в Мутриа, пардон- Мурсиа? Програмата му е много плътна, няма пролука в нея!
Все пак , гледам, да съм по- далече от блатото, да не хлътна в него!? А на потънал в него ръка не се подава, с кеф ще те завлече при себе си!

Хубав ден!

Радвам се, че историята те е разсмяла – в това блато, ако не е смехът, ще ни удуши миризмата на тиня и лак за пудели.

Относно твоята загриженост за правосъдието: спокойна да ти е душата! Съдебният заседател не е в Мурсия, нито е потънал в испанските дюни. Назначили сме хамстера Химо за главен съдебен заседател! Да, точно така – онзи с изрисуваната на цветчета козина и паунавото ветрило.

Защо той ли? Ами много просто:

Естетика: Химо преценява вината не по закони, а по това дали извършителят има правилно съчетани цветове в аурата си.

Бързина: Процесите приключват светкавично, защото Химо бърза за „блатен фитнес“ или да хапне на аванта при костенурката Хафи.

Обективност: Когато Писан или Гетю започнат да цитират „Блатна сигурност“, Химо просто размахва ветрилото и им казва, че са „ретроградни“ и им липсва финес. Това затваря всяко дело!

Така че съд има, но е малко... абстрактен. А ти не се притеснявай – ти си на сушата, а ние тук с Черния хищник държим под око експонатите, да не вземат да изпълзят извън тръстиката.

Хубав и усмихнат ден и на теб! :)))